Лекарите ми слагат етикети – хронична депресия, тревожно разстройство. Аз го наричам „живот“. През живота си съм копала по-често дъното, отколкото подавала глава над водата. В някакъв момент започнах да приемам това си състояние за нормално. Депресията стана моята визитна картичка: агония, миризма на износена кожа, стар дъх на долнопробен алкохол и разтопен шоколад. Когато…

Практикувай лъжене. Казването на лъжи на жените не е грях. Те го искат, не е твоя вина, а тяхна. Ако искаш да се държиш като добър човек, спри да четеш оттук нататък. Морала няма място в съблазняването. Бъди разумен, моля те. Никога не говори за себе си. Да се фокусираш върху себе си е най-голямата…

Единственото хубаво нещо в София, което не може да ти даде никой провинциален град, е анонимността. Големият град е като маска – прикрива, променя, трансформира. С нея вървят малките квартални кафета, апартаментите за почасов наем, AirBnb-та със самостоятелно настаняване. И, разбира се, полянките на Копитото, които стават романтични не поради гледката, а заради това кой…

„На колене пред държавата: още една доза социален мазохизъм“ Отново ни поръсиха със захар и ни натикаха горчивата лъжица в устата. Увеличават минималната заплата, че да има какво да лапат нископлатените, които обаче рядко си плащат осигуровките. После вдигат максималния осигурителен доход (МОД) за тия, дето и без това вече се гърчим под теглото на…