„На колене пред държавата: още една доза социален мазохизъм“
Отново ни поръсиха със захар и ни натикаха горчивата лъжица в устата. Увеличават минималната заплата, че да има какво да лапат нископлатените, които обаче рядко си плащат осигуровките. После вдигат максималния осигурителен доход (МОД) за тия, дето и без това вече се гърчим под теглото на данъчната тежест. Всичко в името на “солидарността”. Ама не солидарност в смисъл “да споделим тежестта”, а солидарност в духа на „разделяй и владей“. Едни плащат, други папкат.
Циркът продължава 380 лева – толкова е новата порция болка, която ще ти извадят от джоба. Максималният осигурителен доход скача до 4130 лева. Защо? Ами защото трябва да храним армията от мързеливци, които не са направили нищо полезно в живота си. Около 150-160 хиляди души ще бъдат ударени директно. И какво? Те са си go-getter-и, работят като луди, плащат данъци, не стачкуват, не блокират магистрали, техният вот е без значение, защото не гласуват – значи са идеалната мишена. Сивият сектор? Абе, ония циганските боклуци по сергиите, таксиджиите, строителните работници без договори – тях да пипнеш ли? Не може, майната им!
4130 лева – новата гилотина
Говорим за 124 лева повече месечно. Някой ще каже: „Айде бе, голяма работа, ти си богаташ, ще ги преживееш.“ Но знаеш ли какво, братле? Тия пари няма да отидат нито за по-добри болници, нито за пенсии, дето да заслужават да ги наречеш „достойни“. Не, те ще замажат поредната бюджетна дупка, изкопана от сивия сектор, където 33% от БВП си живее царски без да плати една стотинка. Да, 33.1% – толкова е сивият сектор в България. Най-високо ниво в Европейския съюз. С други думи – докато един работи, друг краде. И системата го узаконява.
Таксиджии с фалшиви касови апарати, ресторантьори с “нулеви” обороти, строителни фирми с “осигурени” работници на минималка – ето го реалното лице на България. Те са тези, които държавата не смее да пипне, щото имат време и наглост да блокират магистрали и да изнудват системата. Нас пък ни цакат с обяснението, че “всички трябва да помагаме”.
Ти видял ли си IT специалисти, финансисти, адвокати да блокират магистрали, на които пекат 500 кила кюфтета, докато чакат да им се изпълнят исканията? Не си, няма и да видиш.
Система, дето граби, а не връща
Нека да го кажем директно: социалната ни система не работи. Внасяш осигуровки, които потъват в обща каца без дъно. Няма значение колко си дал – накрая ще получиш колкото и бай Пешо, който през живота си не е внесъл лев. Хайде, обяснете ми защо трябва да храня сивия сектор, пенсионери от онзи режим и хора, които цъкат на черно, докато аз плащам, за да съществува този цирк.
Майчинството: още един шамар
И после се чудим защо България се обезлюдява. Майчинските за втората година остават смешните 780 лева. „Няма пари,“ викат. Ами, за избори защо има? За последните четири години похарчиха 1 милиард лева за поредния театър с урни и празни обещания. И това при положение, че системата вече е дигитализирана. Но за майките? „Търпете.“
Пък и ако мъжът и жената са работили като кучета и са плащали осигуровки за майчинство, накрая какво? Един от тях трябва да се откаже от правата си. Представете си тая логика за пенсиите: „Изберете кой ще я получава.“ Смешно ли е?
Българският хейтър – най-големият враг на промяната
Социалната солидарност е мит. Искате ли да видите как работи истинската българска социална система? Ето я:
- Плащаш си изрядно осигуровките цял живот
- Държавата ти се смее в лицето
- После ти казват: „Избери да си платиш тока или лекарствата с пенсията“
Абсурдът е станал норма. Демокрация, мама му стара!
И за капак няма да минем и без любимия ни национален спорт – да мразим тези, които протестират. IT специалистите били „цъкачи на клавиатура“, нямали право да се оплакват, защото били „богати“. Майките на деца с увреждания пък били “досадни” с техните блокади. Протестите срещу правителството? “Пречите ни на трафика.” Всеки си гледа дупето, докато нещо не бръкне лично в неговия джоб или комфорт. Тогава вече идва ред на рев и напомняне, че държавата е мащеха.
Заключение
Това увеличение на МОД е поредната стъпка в играта на изнудване, която държавата играе с нас. Няма реформи, няма реална борба със сивия сектор, няма солидарност. Има само нови начини да те изцедят. А докато ние мълчим и се джафкаме помежду си, нищо няма да се промени. Ще плащаме. И пак ще плащаме. Защото някой трябва да храни системата. А системата не се храни сама. Системата те смила, докато си полезен. После те изхвърля като мръсна парцалка.
Честит ти данък, България! Поредната глътка кръв от живите.
Целувам те нежно, държава!