Аз съм Ваня Владимирова – глас на тези, които никой не чува, и трън в задника на тези, които не искат да слушат. Живея между клавиатурата и цигарата, а думите ми са оръжие – остри, груби, но винаги точни. От малка обичам да питам „защо“ и да се дразня, когато отговорите са кухи.

Родена съм в малък град, но бързо разбрах, че провинцията не е географско понятие, а ментално състояние. Затова се махнах, отидох в София, където исках да намеря своето място в журналистиката, но по трудния начин разбрах, че писането на истината, така както аз я виждам, не носи нито пари, нито слава.

Не съм „кака за всички“. Не търпя лицемерие, празни обещания и бюрократичен булшит. Ако мога да се самоопределя с три думи, те ще са: непокорна, яростна и свободна. Понякога ще ме намерите в бара с чаша уиски, друг път – на протест. Но където и да съм, винаги съм себе си.

Вярвам в правото на всеки да живее достойно, но също така вярвам, че това право трябва да се заслужи – не да се чака наготово. И да, пиша с емоция и гняв, но гневът е по-добър двигател от апатията. Това съм аз – една гневна жена, която вярва, че светът може да бъде по-добър, ако първо го разтърсим малко.