Беше ранният следобед, когато телефона ми звънна неочаквано. Беше Владо. Не го бях чувала от години.

• Здравей!
• Здрасти.
• Аз… такова… тъкмо се събуждам. Сънувах те и реших да се обадя.
• И какво сънува?
• Лежеше гола с глава на гърдите ми и ме държеше за кура.
• Хм… звучи като мен, да.
• Но… никога не си го правила наяве…
• Никога не пожела.
• Да, така е… и още не знам защо. Странно е. Винаги съм те харесвал, а винаги съм се чувствал несигурен край теб. На друга жена бих напъхал ръката си под полата ѝ на първа среща, но с теб… нещо винаги ме спираше. Не знам какво. Но със сигурност не е било, защото не те харесвам. Ето! И продължавам да те сънувам… и защо? Не знам.
• Обикновено се обаждаш, когато си пил…
• И този път не е изключение…
• Ха-ха. Знаех си!
• Представяш ли си колко по-объркан щеше да е живота ни, ако се бяхме чукали?
• Повече от сега? Едва ли… Aз съм омъжена, с дете и 10та година мисля за изгубен любовник…. ти женен, напиваш се по средата на деня и сънуваш неосъществени гаджета…бах тая нормалност… Нямаше какво да каже. Замълча неловко и затвори.